Бабината питка

Ако има аромат, който най-силно ме връща в детството, то това е ароматът на бабината питка.

Сякаш и сега, ако вдишам дълбоко, ще мога да го усетя. Често това ухание се носеше в къщата на баба –ухание на содена питка, замесена с щипка любов. А вкусът…. той беше на най-вкусното нещо, а баба я правеше буквално за минути.

Днес ще Ви предам рецептата, а Вие ще предадете нататък-чрез вкуса:

Като начало – зареждаме доброто настроение – хлябът поема нашите емоции, заредете го.

Запрятаме ръкави и се подготвяме да създадем спомени за хората, които обичаме, или само за нас.

Кой не знае рецепта за содена питка , но това е моята:

Цялото удоволствие ми отнема 30 минути с изпичането. Чудя се кои мерки да Ви дам, тези на баба – ЧАША И ЛЪЖИЦА и т.н., или грам, милиграм, сантиграм…

Ще мерим с чаши и лъжици:

  • 2 яйца;
  • Бурканче кисело мляко /как ми липсват тези стъклени бурканчета с истинско кисело мляко/. Понякога баба използваше суроватка от домашно приготвена извара. Ние нямаме бурканче кисело мляко, аз за суроватка пиша, но… Спомени!
  • 1 ч.л. сода за хляб. Често в моята кухня опитвам да заместя другите набухватели със сода, напоследък и с квас, но за това ще разкажа в някои от следващите ми блогове.
  • 1 ч.л. сол;
  • 1/3 ч.ч. олио;
  • И брашно, разбира се .Баба казваше „ колкото поеме“, но се разбрахме, че ще мерим с чаши и лъжици и за това: 2.5 -3 ч.ч. брашно.

Ето го и ритуала:

Преди да започна, включвам фурната на 200-220 °C.

Смесваме содата и киселото мляко, да се „угаси”. Магията се случва веднага и процесите тръгват нагоре. Към тях добавяме яйцата и олиото.

По отношение на чашите и лъжиците винаги мерете с еднакви по вид или размер чаши. Пригответе си две еднакви- за сухи и мокри съставки, в едната мерите брашното, а в другата олиото. Разбъркваме течните съставки и добавяме брашното.

Може да използвате Бяло брашно тип 500 от нашия асортимент, аз съм я правила с всички и резултатът е прекрасен.

От тук имаме два варианта: замесваме си меко тесто или забъркваме гъста каша с дървена лъжица и го оставяме, без месене. Изпичането е в тава с диаметър 26-27см (тази мярка не мога да дам с чаша и лъжица). Набрашнявате си тавата и разстилате тестото равномерно по дъното.

След това, следваше един ритуал: баба вземаше една вилица и надупчваше питката с нея, не хаотично, опитваше се да създаде някакви фигури. По-късно аз наследих този ритуал. Целта му е питката да не става прекалено дебела и „рисунките с вилица” предотвратяват това.

Следва изпичане в предварително загрята фурна и ароматизиране на цялата къща чак до съседите. Тогава идва и последният ритуал – напръскване с вода и „разходка из нивата“.

Това е! И само един последен съвет: Правете го с любов към аромата на Бабината питка.

П.П. Днес, на базата на тази рецепта, правя „мързелива баница“, солен кекс, мъфини или содени топки… Разликата идва от плънката, която ще сложа, и формата, която ще придам. Майка ми най-често добавяше сирене в забърканата гъста каша и ѝ казваше: „БЪРКАНА БАНИЦА “ или „МЪРЗЕЛИВА БАНИЦА“

Свързани продукти