Сигурна съм, че всеки пази в „колекцията“ си от аромати един такъв- ябълки, канела, орехи, масло и домашен уют. Удивително е, как тези аромати, докосват най-нежните струни вътре в нас и събуждат емоции, и спомени. Сигурна съм, че има някаква връзка между аромата, мозъка, сърцето и очите ꟷ те, които ме издават, когато съм някъде там, назад във времето… Гледам на онези стари тефтери с рецепти, като моя „машина на времето“ ꟷ кориците, листите и всяка рецепта има своя отпечатък вътре в мен .Обичам да ги разлиствам и да пътувам през „вкусните“ им страници. Днешната рецепта е от тефтера на мама Вера, защото времето прекарано в нейната кухня ухае най-добре и събужда детството ми за нов живот. Тя, като съпруга на земеделски производител и производител на брашно, често приготвяше различни печива. Повечето от тях откривахме на масата, като изненада, но нейният сладкиш с ябълки се усещаше още със забъркването. Цялата къща, квартала и околията долавяха аромата на прясно изпечен сладкиш с ябълки. Често помагах на майка ми, а най-обичах да пресявам брашното. Знам тази рецепта наизусти и често си добавям разни неща, но сякаш никога не мога да го направя точно, както тогава, точно както мама Вера.
Даа, спомените от детството ухаят по-добре.
Та, време е отново да създадем спомени, за хората които обичаме, за нас, квартала или просто да се върнем някъде там, назад във времето, къде този аромат ще ни отведе.
Изваждаме кутията с брашно и се приготвяме да предадем нататък, чрез вкуса.
Съставките са лесни и достъпни целогодишно, но най-вкусен става с онези сезонни ябълки, които природата е създала не, за да красят фруктиерата на масата, а за да ароматизират цялата къща и да галят сетивата. Ще ги познаете по вида, те нямат правилна форма, природата е оставила следите си по тях под формата на петънца, но пък ги е дарила с неповторим аромат. По отношение на брашното ꟷ майка ми го приготвяше с бяло брашно ,а аз съм го приготвяла с бяло и пълнозърнесто, и всяко си придава добавена стойност на моя сладкиш, и го прави различен.
Съставките:
- 4 яйца, ако Ви ги даде лично кокошката, ще бъде най-добре, но ако не, опитвайте се да си ги купувате от производител с малки ферми. Вече има много такива, а скоро в нашата Facebook и Instagram страница ще оставим директни координати;
- 1 ч .ч. захар;
- 1 ч. ч. кисело мляко, най-добре ще се получи, ако си го вземете лично от кравата ;
- 1 ч. л. хлебна сода;
- ½ кафена чашка олио;
- 2 ½ ч. ч. брашно ;
- 1 пак. Бакпулвер ;
- 1 пак. Ванилия/ванилова захар/шушулка;
- 1 ч. л. канела /може и повече/;
- 3 броя настъргани ябълки/кубчета. Ако ябълките са много сочни можете да ги нарежете на кубчета или след настъргването им да ги оставите да си пуснат водата, да ги изцедите и едва тогава ги добавете. Иначе рискуваме да подводният тестото;
- ½ кутия натурален локум;
- 1 ч. ч. орехови ядки-нарязани;
- ½ пакетче масло /60 гр./;
Включваме фурната на 180o -200 o C;
Технологични и химични процеси
Обелваме и настъргваме/нарязваме ябълките и локума. Смесваме киселото мляко със содата и чакаме химичния процес. В дълбока купа разбиваме яйцата със захарта и добавяме олиото, ½ от маслото, и разбиваме още малко. Пресяваме брашното с бакпулвера и смесваме всички съставки. Бъркаме до получаването на напълно хомогенна смес. Добавяме ябълките, канелата, локума и ванилията, нареждаме най-отгоре останалата част от маслото и, voilà, имаме вкусен сладкиш за 20 мин.
Изсипваме в тавичка или кексова форма/може да ги поръсите с брашно, за да не залепне/ и печем за около 30-40 мин. При нужда може да намалите градусите на фурната, за да не получим аромат на нещо друго 🙂
Мама го поръсва с пудра захар, но днес аз разтопих бял шоколад и поръсих с ядки.
„Модерни времена, които ухаят на спомени“, така ще нарека снимките от днешната рецепта.